премиера на
Педро Хуан Гутиерес e роден през 1950 година в Матансас, мястото, смятано за столица на румбата и захарната индустрия. Започва работа единайсетгодишен като продавач на вестници и сладолед. Завършва Националното училище по изкуствата в Хавана. Пише, рисува, експеримeнтира с визуална поезия.
През 80-те години работи като журналист в радио, телевизия, вестници и сисания. Работил е като инструктор по плуване и кану-каяк, селскостопански работник, строителен техник, дизайнер, радио-водещ и журналист. Той е художник, скулптор и автор на няколко поетични книги.
Живее в Хавана, където се издържа от писане и рисуване, въпреки че е забранен за четене там. Пътува по света много заради книгите си.
Романът му "Мръсна хаванска трилогия" (1998, издадена в България през 2007 от ИК „Жанет 45”) е световен бестселър, преведен е на шестнайсет езика.
"Кралят на Хавана" е втората книга на Гутиерес от култовата му поредица „Сентро Хавана” (включваща още книгите „Тропическо животно”, „Ненаситният човек-паяк” и „Месо от куче”).
„Една от големите теми на моите книги – пише Гутиерес – е, че бедността е един омагьосан кръг, който смазва човешкото същество. Бедността ме е преследвала в различни периоди на живота ми. Говоря ти за глада, последван от анемия и болести. Хората губят морала си, губят етиката си и всичко това поколение след поколение. Затова живеят вечно в конфликт, в пълно невежество и в липса на всякаква дисциплина. Пият до полунощ и на другия ден не могат да станат рано, за да отидат на работа. . . Никой няма стимули да работи за пет-шест долара на месец и тази кризисна ситуация, която продължава вече десет години, още повече затваря кръга на бедността. Това е кръгът, в който създавам своите книги до сега.
Да пиша Кралят на Хавана беше много болезнено. Когато открих, че съм написал роман, чийто край трябваше да бъде толкова ужасен, защото нямаше друг изход, последните три дни ги прекарах в плач. Наистина плачех. . . Но в края на краищата, литературата винаги е невротична, болезнена. Затова толкова големи писатели са свършили като самоубийци, луди или пияници с делириум тременс. Защото литературата сама по себе си те невротизира много. Мислиш твърде много, когато искаш да бъдеш искрен, когато искаш да бъдеш истински. Но ако станеш повърхностно писателче търсещо пари, ще се превърнеш в глупак. А ако си истински, смел, искрен тип – мъжкар, тогава казваш: “Не ме интересува кого дразня с книгата си.” И трябва да бъдеш жесток, а този, с когото си жесток, си самият ти най-вече и се невротизираш. Ужасно е.
Философията на Краля от Кралят на Хавана е да се живее в сегашния момент. Той е забравил миналото си, защото е претърпял много силен шок и никога не си прави планове за утрешния ден. Аз виждам Краля на Хавана почти като символичен образ. Вървя по улицата и постоянно виждам хора, които абсолютно биха могли да бъдат Краля на Хавана, хора, които продават фъстъци или просят милостиня.
Това е като символ на бедния човек, съвършено бедния, който няма бъдеще и просто забравя за бъдещето си, защото знае, че бъдеще няма. Значи най-добре е да живее ден за ден с малко ром, една цигара… Тези цитати се отнасят за района 10-ти октомври, където се намира пазарът Куатро каминос (Четири пътя), но могат да се отнесат за което и да е друго място. Разрушените, изоставените, опустошените, мръсните, зловонните места се повтарят постоянно в моите текстове. Макар че тези места съществуват в реалния свят, понякога съм неспособен да ги отразя такива каквито са. Понякога са много по-свински и много по-неприятни, отколкото съм ги представил в книгите си.
Аз мисля, че това, което ни спасява нас кубинците, е смесването на негри и бели, на европейци и африканци. Смесеният народ, мисля, че е чудесен народ. Няма нищо по-скучно от абсолютно хомогенния народ. . . Струва ми се, че хетерогенността е тази, която ни дава нещо от радостта да живеем. От друга страна, обръгнали сме на бедност; имай предвид, че Куба е много млада нация. Нашата история е едва от петстотин години, защото когато идва Христофор Колумб, тук е имало малко индианци с много елементарна култура, много примитивна, много недодялана. Не е имало предколумбова култура, каквато е имало в Мексико или в Централна Америка. Има една мисъл на Едмундо Десноес, която съм използвал в Кралят на Хавана, а именно: “Изостаналостта е неспособност де се акумулира опит.” Тази мисъл е много важна.
Мисля, че народите узряват по същия начин, както узряват хората. Не можеш да искаш от един юноша да се държи така, както ще се държи, когато навърши трийсет или четирийсет години. С народите става същото и няма начин да се ускори процесът на историческо съзряване. Струва ми се, че Куба все още е в своето юношество, в първата си младост. И може би затова сме такива, твърде напористи. Но времето се трупа отгоре ни и зреем, мисля аз, и навлизаме в други фази, струва ми се.”
Гротескно неустоим. . . На Гутиерес изглежда му е писано да се превърне в култов писател. Литературно приложение на Таймс
Ако представата ти за кубинската култура не се простира отвъд Глория Естефан и онзи опърпан плакат на Че Гевара, който вдъхваше оптимизъм на студентската ти квартира, вземи си тази книга и виж другата страна на живота при Кастро. . . една от най-сексапилните книги, които съм чел от много време насам.
Литерари ривю
Тази Хавана е един от най-мерзките градове, в който някога ще стъпите. . . в тези страници има толкова откровен секс и разюздани нрави, че ви е простено ако за миг си помислите, че мястото на Мръсна хаванска трилогия е в книжарницата на някое отчаяно фоайе за заминаващи. . . можете да четете тези сцени, дестилирани през винаги леко опиянения поглед на земния Педро Хуан, като свидетелство за човешката находчивост и таен оптимизъм, надмогващи почти непреодолими обстоятелства. . . Мръсна хаванска трилогия е една хубава лоша книга.
Гардиън
Бедност, секс и туризъм в една страна от третия свят – всички те подсилват атмосферата на една книга, която открива самото сърце на Куба с безпределна прямота. . . това е една интелектуална и дълбоко самовглъбена творба, страстна и откровена.
Тайм аут
"Начин да се стигне до границата на литературата, до границата на героите, да не се скрива нищо за героите.
Това е, което аз разбирам под мръсен реализъм. Има хора, които мислят, че мръсният реализъм означава да се говори за материалната мръсотия, каквато има в Сентро Хавана, или да описваш сексуални сцени. Но за мен да пишеш по този начин означава да стигнеш до предела на всеки герой, да не скриваш нищо.
Ако на този тип му харесват мъжете и жените, значи че му харесват мъжете и жените. Не е бисексуален. Аз не мисля, че съществува бисексуален, нито хетеросексуален, нито хомосексуален тип.
Аз мисля, че съществува сексуален човек. И го казвам. Според мен в литературата има едно основно нещо – аз разбирам литературата като акт на размисъл, на анализ, на прямота и живеейки живота – да го изследваш. Създавам литература, не журналистика, нито пък документ за нещо – напълно откровено, опитвайки се да кажа онова, което никой не се осмелява да каже.
И издател, на когото не му харесва моята книга – да не я издава."